На 17 септември православната църква почита паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов, както и на тяхната майка София. На този ден се прекланяме пред вярата, надеждата, любовта и мъдростта – добродетелите, които ни правят хора и ни крепят в трудните моменти. Според преданието, Света София живеела в Рим през втората половина на I век. 

Благочестивата жена, изповядваща християнството, имала три дъщери – Вяра, Надежда и Любов, които били съответно на 12, 10 и 9 години. 
Имената им превъплъщавали християнските добродетели, а самите те били възпитавани в любов към Божия син. И четирите не само, че не криели своята вяра, но и я изповядвали открито, поради което император Адриан заповядал на наместника си Антиох веднага да ги доведе при него. 

Когато заповедта му била изпълнена, Света София и трите й дъщери били изключително спокойни, което изумило всички присъстващи, тъй като сякаш не им предстояли изтезания, а щели да присъстват на пищно тържество. Императорът положил всички усилия, за да ги убеди да извършат жертвоприношение в името на Темида, но Вяра, Надежда и Любов останали непреклонни, въпреки крехката си възраст. Адриан се разгневил и заповядал да ги подложат на жестоки изтезания, а майка им била принудена да бъде свидетел на всичко това, проявявайки необикновена сила пред смразяващата гледка. 

Младите момичета не издържали на мъченията и починали, а императорът позволил на майката София да погребе телата на обичните си дъщери. 

Точно след три дни умира и тя, а тялото й е погребано при тези на момичетата. Тя също е почитана като мъченица, редом със своите дъщери, тъй като е изживяла с цялото си майчино сърце ужасяващите мъчения на своите чеда в името на Христа. 

От 777 година мощите на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София са положени в Елзас, Франция. 
По традиция, жените на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с плодове, характерни за сезона и изобилстващи в градината. На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и един ден ще бъде възнаградено, както и че добрият човек никога не остава сиромах, дори и да е беден. Всеки проявява милосърдие към човек, изпаднал в беда – сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван. 

На 17 септември имен ден празнуват: София, Софи, Вяра, Верка, Вера, Надежда, Надин, Надя, Нада, Любов, Любомира, Люба, Любомир, Любо, Любен, Любчо.